Вулгарно банкиране

Метастази на финансовите измами или „вулгарно банкиране“. Едно от двете определения (или и двете), крият зад фасадите си стряскащи и смразяващи факти. В стила на банковия трилър с елементи на психодрама звучи едно писмо – това на адвокат Веска Волева, която прати до медиите фактологичен анализ на случаи на паралелно банкиране. Вече някои общественици повдигнаха въпроса за това дали прокуратурата няма да се самосезира по изнесените факти.

Адвокат Волева твърди, че се позовава на примери от своята юридическа практика, като се е спряла на две банки, които са се обърнали към нейната кантора за съдебна защита.

В посочените примери се твърди, че частни фирми развиват банкова дейност, благодарение на „находчивостта“ на банкови служители, членове на управата в посочените в примерите конкретни две банки.  Схемата позволява, влизайки в съответната банка клиентът да бъде заблуден, че е неин клиент. В същото време той става длъжник на частна фирма (а те нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ). Най-малкото нарушение в посочените от адвоката случаи е пренебрегването на етичните норми, които въпросните служители нарушават, възползвайки се от поста си и заблуждавайки на първо място банките, които са ги наели и на второ, „клиенти“ си.

Според адвокат Волева в измамите генератор най-често са чужденци, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми до стената се притискат български граждани, в качеството им на кредитоискатели. По тази схема чрез прехвърляне на дълговете на успоредните фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. „Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки“, обяснява в писмото си адвокат Волева.

Един пример

Клиент на „Пощенска банка“, който 2008 г. е взел кредит в размер на 229 500 евро, през 2011 г., вече не е в състояние да го обслужва. Това е по причина, че банката е променила месечната вноска многократно и винаги в посока нагоре. Върху този клиент се осъществява системен телефонен тормоз: звънят му хора, които се представят за служители на банката кредитор, държат се агресивно и го принуждават да започне преговори за преструктуриране на кредита.

Клиентът няма друг избор и е принуден да отиде на среща, за да договори новите условия за изплащане на кредита. Само че с него разговарят вече представители на паралелната фирма за изкупуване на вземанията. Те диктуват условията, те налагат кои нови имоти да ипотекира, те предлагат нов кредит, но вече не от банката, а от тяхната частна фирма.

Не се знае с точност колко печелят въпросните „банкери“. „Попаднали веднъж в капана на банки измамници, които самоволно определят (и променят) условията за кредитиране, клиентите не могат да се измъкнат от него, докато са живи. Рекетьорите от паралелните фирми за събиране на вземания са още по-брутални – оставят човека гол и бос на улицата, след като са му съсипали бизнеса и домакинството. Затова казах, че самоубийствата, бягството в чужбина, тежките заболявания стават естествени спътници на заробващото банкиране в България“, пише в писмото.

„Би било редно някой в държавата, отговорен за банковия надзор и спазването на законите, да се заинтересува най-после от практиките на рекет, лихвоимство и финансов терор, упражняван върху българските граждани. И тъй като не виждам такъв интерес, апелирам още веднъж към ощетените потребители и данъкоплатци да се защитават сами – с всички достъпни легитимни средства“, казва още Волева, като обяснява, че по подобни случаи вече има четири спечелени дела.